вторник, 16 октомври 2012 г.

Портрет на Васил Левски

по повод

140г. от гибелта на Апостола
Роден: 18 юли 1837, Починал: 18 февруари 1873 г. (на 35 г.), София


Условия за участие в обща изложба (18-28 февруари 2013) в ателие ПЛАСТЕЛИН:
Подаване на кандидатура за участие до 11 февруари 2013г на atelie.plastelin@gmail.com.
Всеки автор може да участва с до 3 творби.
Включва кратко описание + до 3 снимки на авторска творба.
Допускат се авторски рисунки:туш, молив, акварел, темперни и маслени бои в/у платно, които не съдържат комични или усмиващи намеци.
Хартиените основи е неоходимо да бъдат рамкирани.Организаторите си запазват правото да не приемат за участие творби, които не отгова-
рят на условията.

Кратка информация:

Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.
Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият). През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.
На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий , а през  1859 г. пловдивският митрополит  го ръкополага за йеродякон. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

През 1866 година на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През същата  година се среща с Раковски.
През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето ѝ той се разболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България. Създаването на ЦК в България изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това Левски осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната.
В неговия “Бележник”, който всъщност е неговият Дневник и който Левски носел винаги със себе си, на предната корица от вътрешната страна с калиграфски букви бил изписан тропаря  (молитва) на св. св. Кирил и Методий, който гласи така:
Като равни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, молете Владиката на света, всички славянски народи да утвърди в православието и единомислието, да умиротвори света и да спаси нашите души.”
Левски единствен от „четеримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор.
След “постригването на косата”, макар и вече официално не расоносец, той винаги участвал в църковното богослужение, когато му се отдавал такъв случай – било като дякон или само като църковен певец. При своите обиколки из страната не пропускал такава възможност.
На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му архивът, е останал незабелязан от хайката. Същият архив с комитетски книжа е запазен и по-късно предаден на Захари Стоянов.
На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
 След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на 19 век, в широка употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.
 В България и зад граница са известни 150 паметника на Апостола, като 131 от тях са в страната. В България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музеят „Васил Левски“ в Ловеч, Къкринското ханче и Националният музей „Васил Левски“ в Карлово. Като музей е оформена и килията, в която той често е отсядал в Троянския манастир. Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, носещи името на Апостола.
В момента портретa на Левски e поставен в кабинетите на президента и премиера на България, на министрите, областните управители, на кметове и на много други политици. Портрет на Левски е на знаковото място, където преди са били портретите на цар Борис III и на Тодор Живков. Образът на Левски нееднократно е поставян на българските регулярни и юбилейни банкноти и монети.
Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.
Името на Левски носят един град, шест села, една община, квартали в Балчик, Варна, София и т.н., значителен брой булеварди (един от тях е основния столичен булевард „Васил Левски“), площади и улици, училища (едни от тях са българските училища „Васил Левски“ във Валенсия, Кишинев, Лас Вегас, Лондон, Париж и Сан Диего), читалища, предприятия, спортни клубове, Националната спортна академия „Васил Левски“ и Националният стадион в София, Националният военен университет във Велико Търново, връх Левски в Стара планина.
Името на българския национален герой носят Bръх Левски на остров Ливингстън и хребетът Левски на остров Ливингстън в Антарктида.
През 2009 г. открит от български астрономи астероид е наречен на Васил Левски — 204831 Левски. обратно към ателие Пластелин